Дядо Йоцо гледа

етивата на човеците в "Дядо Йоцо гледа", са по-особени. Те се оглеждат навътре. В колективното подсъзнание, в личностното осъзнаване, в духовното израстване. Те не общуват с външното, а с вътрешното си зрение.
Влакът донася света в малкия български град, но не физически героите пътуват с него. Те пътуват във вагоните на мисълта, на духовността, на вярата, във вагони, които ги пренасят назад във времето до най-изконните български традиции.
Режисьорът Николай Георгиев взима най-емблематичните произведения на българския реализъм, за да ги трансформира в онова, от което българската литература и историята ни винаги са имали нужда. Николай Георгиев създава българския романтизъм. Онова място, в което колективното историческо несъзнавано на един народ се преплита със силното личностно, вътрешно, творческо поле на отделния индивид.