По ръба на небето

Когато бях малка, толкова малка, че едва стигах ръба на кухненската маса имах измислен приятел. С него по цели нощи обикаляхме из всички кътчета на планетата. Смеехме се, играехме, мълчахме заедно и бяхме неразделни. Един ден обаче той изчезна и аз го забравих. И ето сега, след толкова много години ще ви разкажа историята за едно малко момченце, което се сприятелява с най-невероятния приятел на човека - вещицата. Дали ще успее да съхрани това приятелство или и то ще бъде забравено, така както аз изгубих своето… това дори авторът не знае...